"Аз съм химик, занимавам се с разработването на различни лекарства, с такива сериозни неща като борбата срещу рака и стареенето.
Но веднъж се замислих за химическите съставки на любовта. Ние изучаваме стреса, болестта - а какво се случва в един човек по време на любов, какви са химическите и процеси?
Като начало си зададох въпроса:Какво е любов?
Свикнал съм да подхождам към предмета на изследванията си основателно. Ако си зададете въпроса какво е, например, рак,то ще намерите ясна дефиниция на рака с подробна класификация на неговите видове. Но когато започнахме да изесняваме какво е любовта и се опитахме да открием какво има в научната литература по този въпрос,ние не намерихме нищо. Това означава, че в областта на науката с този въпрос никой не се е занимава. И ние трябваше да четем философи и поети за да можем поне по някакъв начин да дефинираме понятието. Ние всички знаем, че думата "любов" има много значения - любовта може да бъде майчинска, братска, тя може да бъде необходимост, но може да бъде и подарък. Понякога любовта - е чист наркотик и тежка зависимост. Страстта, нежността, зависимостта - са разнообразни явления, наречени любов.
Древните гърци са деляли любовта на видове. Те определяли седем вида любов, но нека да не се задълбочаваме, а да разгледаме три вида от тях:ерос, агапе и Filia. Ерос - е любов, страст, това е желание, необходимост да обладаваш друго лице. Ерос никога не е щастлив - да, похотта може да бъде задоволена сега, но след това се появява отново. Philia -е много по-различен вид любов, такава любов - е щастие. Вие сте щастливи, когато виждате друг човек, харесва ви да пиете чай с него, или да правите нещо заедно. Agape по-близо до милосърдието , това е любов без страст, това е съпричастност, състрадание, необходимост да помагаш на другите. Човешкото поведение в зависимост от вида на любовта, разбира се,е много различно. И ако започнете да четете стихотворенията за любов, от тази гледна точка, вие ще видите доколко те са различни.
Да предположим, че сме определили това, което наричаме любов. Сега нека да определим, какво е човек? 70 процента вода, 3-4 кг кости, всичко останало -е органични молекули. Човекът - това е една голяма торба с молекули. Всичко, което се случва вътре в нас, има молекулярен характер. Животът - е взаимодействие на молекули. Много стотици години човека е изучаван на ниво на човешки органи. В началото на XX век, ние преминахме към нивото на клетката, а в последните петдесет години - на молекулярно ниво. Мисля, че трябват още двадесет години, за да можем най-накрая да разберем как е устроен човека.
МАНИПУЛИРАЙКИ С КОЛИЧЕСТВОТО ОКСИТОЦИН ПОВЕДЕНИЕТО МОЖЕ НАПЪЛНО ДА СЕ ПРОМЕНЯ
Значимите постижения в изучението на емоциите, ние дължим на невробиолога и фармаколога Томас Инсел, сега директор на Националния институт за психично здраве в САЩ. Инсел изучавал поведението на мишките- той се интересувал от отношенията между майка, баща и малките мишки. Особено се интересувал от безпокойството при мишките, защото се занимавал с препарати заглушаващи тревожноста, анксиолитици. Ако отнемал малкото от майката, мишлето започвало да се мята и пищи.Инсел давал на мишлето малко анксиолитици и бебто-мишка се успокоявало.
Веднъж, през 2000 г.,на Инсел разказали за едни много странни плъхове,интересни с не е типичната за плъховете моногамност. Тези плъхове образували двойки за цял живот, заедно отглеждали децата си и били пример за удивителна грижовност един към друг. Особено интересно било това, че в непосредствена близост до същите плъхове живели други плъхове, и при тях всичко било не толкова романтично - те се чифтосвали с когото падне и не се занимавали с потомството си. Добрите плъхове живели под планината, а лошите - на хълма на планината.При това плъховете били от един и същ вид и по нищо видимо не се отличавали.
Инсел, разбира се се заинтересувал и от едните и от другите плъхове и започнал да ги изучава. Как точно ги изучавал: хванал плъхове от тези които живеели под планината и от тези, които живеели на хълма, взел анализи и започнал да изследва тези анализи в лабораторията си. Той сравнявал анализите на добрите и лошите плъхове, опитвайки се да намери разлики на молекулярно ниво.Но всичко било еднакво.Той дълго упорствал и накрая намерил разлика в количеството на два хормона, вазопресин и окситоцин.При плъховете с добро поведение нивото на окситоцина било високо, а при лошите - ниско.
Инсел отишъл още по-далеч: той инжектирал на лошите плъхове окситоцин. . И безсрамните плъхове, които абсолютно не се интересували от потомството си, станали верни съпрузи и прекрасни родители. Продължавайки експеримента, Инсел блокирал окситоцина в добрите плъхове - и верните съпрузи и прекрасни родители веднага се превърнали в развратни и безразлични. Оказало се, че манипулирането с количеството окситоцин може напълно да променя поведението на тези животни. Станало ясно, че майчинската любов, бащината любов, моногамията и полигамията - зависят от някаква молекула.Само един хормон и ужасното става прекрасно и обратно. Ние сме свикнали да се отнасяме към майчината любов като най-възвишеното нещо на света, а какво виждаме: вкарваме молекула- и има любов, блокираме молекулата - и няма любов.
ВИСОКОТО НИВО НА ОКСИТОЦИН ПРАВИ САМКИТЕ БЕЗСТРАШНИ
Вазопрессина и окситоцина – са много прости молекули, малки пептиди. Характерно е, че тези хормони се намират във всички живи организми т.е. те са принципиално важни за еволюцията. Интересно е, че окситоцина е изследван и по -рано - това е хормона който се изработва по време на бременност започвайки примерно от петият-шестият месец, и именно благодарение на този хормон у бременната жена се появява мляко.Жената - като всяко млекопитаещо - отделя този хормон в огромно количество по време на раждане.Ако раждането се забавя, лекарите използват този хормон за да го ускорят - и в такова количество окситоцина е добре изучен. За значението на окситоцина по време на раждане и кърменето е известно от петдесет години. но в последните десет години става ясно, че този хормон е недооценен и от него зависи нещо много повече.
В Израел неотдавна е проведено мащабно изследване на жени, които наскоро са родили.И какво се изяснява? Жените с високо ниво на окситоцин имали прекрасни отношения с новородените, пълна хармония и взаиморазбиране. Жените с недостатък на окситоцин имали проблеми с кърменето и взаиморазбирането - те били нервни и напрегнати.Какво се случва в подобна ситуация с бащите? Ако жената изработва окситоцин, то и мъжът, наблюдавайки я, емпатично се заразява с това и те заедно изработват окситоцин и стават прекрасни и грижовни родители.
Ние изяснихме, че високото ниво на окситоцин прави самките безстрашни - те изобщо не се страхуват от нищо, готови са на всичко за да защитят децата си.А ако окситоцина не стига, страховете са много повече. Страхът от кучета, например, обикновено свидетелства за недостатък на окситоцин.
Периодът на следродова депресия се съпровожда с рязко спадане на окситоцина, но когато нивото му се изравнява, депресията си отива. Но ако нивото му по някакви причини не се изравнява, депресията може да продължи с месеци и дори с години.
Когато бебето пие мляко от майката, то получава с млякото и доза окситоцин. И това му действа като екстази - това е своеобразен наркотик и да яде майчиното мляко на бебето е много приятно, прави го щастливо.Когато всичко е наред, майката произвежда окситоцин по време на кърменето и за себе си и кърменето се превръща в удоволствие и за двамата. Това не е просто удоволствие, а гарантия за бъдещите хармонични отношения и здрава връзка. Спирането на кърменето може да бъде много болезнено и за майката и за детето защото и двамата престават да получават обичайната си доза окситоцин.
«СЪЖАЛЯВАМ, НО ТОВА НЕ Е ПО МОЯ ВИНА, АЗ ПРОСТО БИОЛОГИЧНО ТАКА СЪМ УСТРОЕН »
Ние изследвахме повече от петстотин мъже- постарахме се да избираме мъже, отличаващи се от поколение в поколение с вярност и грижовност към децата си, и мъже, които са израстнали без бащи и продължават същата линия към собствените си деца.И ние успяхме да се изолираме генът, който е отговорен за стабилна връзка - при верните хора веригата на този ген е много по-дълга от тази на неверниците. .
С мишките отидохме още по-далеч- пресаждахме на неверните мишки ген от верните и стигнахме до потресаващи резултати. Майката-мишка, изоставила новородените си деца на произвола на съдбата, се връщаше при тях и започваше да ги обгрижва, показвайки чудеса от себеотрицание. С хората за сега не се решаваме на такива експерименти.Но, мога да зарадвам онези хора, които не могат да пазят вярност един към друг.Сега имат оправдание и могат да казват: « "Съжалявам, но това не е по моя вина, аз просто биологично така съм създаден».
Разбира се, че гените не решават всичко. .Гените ни дават предразположение - но имаме възпитание, традиции, начин на живот, култура, опит, и всичко това сериозно променя нашата личност. И ние намираме хора без генетична предразположеност към вярност, които така или иначе успяват да бъдат прекрасни съпрузи и родители.
Как се произвежда окситоцин? Погледнете другият човек с нежност и този човек ще започне да произвежда окситоцин. Погалете го и окситоцина ще стане още повече. Целунете го - и окситоцина още повече ще се увеличи. Ако пред вас стои човек с когото искате да свържете живота си за по - дълго - прегръщайте го и го целувайте колкото се може по - често. Но бъдете внимателни с прегръдките и целувките ако не искате прекалена превързаност и близост - изработения окситоцин може далеч да заведе партньора ви..
По времяе на секс и особенно на оргазъм окситоцинът се изработва в огромни количества и това работи за вашата връзка. С един и същ партньор това работи няколко години, а после, като правило тихичко изчезва. Защо? Природата счита, че около три години са достатъчни за да може жената да забременее и детето малко да порастне. Казват, че страстта е сляпа.Да, но тя е сляпа шест месеца, година, максимум три години и за да може двойката да продължава да съществува е нужно нещо повече от просто голо увлечение.
Окситоцинът -е наркотик, а за живота това не е достатъчно.
КАКВО ЩЕ СТАНЕ АКО ПОЛУЧИМ ВЪЗМОЖНОСТ ДА КОНТРОЛИРАМЕ ЛЮБОВТА
Окситоцинът контролира не само отношенията вътре в семейството, но и отношенията в обществото - ако детето има малко окситоцин, то не може да контактува пълноценно с окръжаващите. То има прекалено много страхове и става аутист. Беше направен опит - на деца -аутисти давахме окситацин и те започваха да гледат в очите на другите хора.Обикновено те не гледат в очите на другите, а извръщат поглед.Окситоцинът отговаря за доверието, симпатията към другите.
Ние направихме експеримент с две групи студенти - на едната дадохме да подиша окситоцин, на другата -не. И в двете групи непознати хора поискаха пари. 80% процента от участниците от окситоциновата група дадоха пари. В групата без окситоцин нито един не поиска да даде пари. То ест, окситоцинът помага за установяване на връзка между хората.без него да обичаш ближния си, а още повече - д.алечния, става много по-сложно.Бяха изследвани доброволци от благотворителни организации и се изясни, че при тях с окситоцина всичко е наред.
Разбира се културата и възпитанието са изключително важни. Но не можем да не обърнем внимание и на молекулярния механизъм на човека и на неговата генетична предразположеност. Навярно, ако живеете в швейцарските планини, хроничният недостатък на окситоцин няма да прелее в тревожно състояние и депресия. Но ако обстоятелствата на живота ви предразполагат към чест и силен стрес - когато вие, не дай Бог, губите близките си или попадате в аварии, - вашите предразположености могат да ви изиграят лоша шега.
Възниква въпросът, могат ли такива молекулярни изследвания да причинят вреда, струва ли си да бъдат продължавани? Какво ще стане, ако получим възможност да контролираме любовта? Тази идея изглежда опасна, така ще стигнем до изобретяването на омагьосваща вода. Да, изключително полезна е работата с препарати понижаващи тревожността, но как да избегнем непозволените манипулации над хората? Това е вечен въпрос.Човекът е опитомил огъня, защото огънят- е топлина. Но огънят, при невнимателно отношиние към него се превръща в пожар.
Окситоцинът вече се продава и това не е тайна, че може лесно да бъде закупен през интернет. Смятам за свой дълг да ви предупредя, че ако възнамерявате да го ползвате, то трябва да го купувате във вид на назален спрей - няма смисъл от перорален прием защото е нужно да се вдишва през ноздрите. Ако ви се струва, че той ще помогне в любовните ви отношения - добре, може и да е така.
Но ние разбираме, че любовта не се свежда до хормони и генетика.
И можете да се отнасяте един към друг с нежност, да се прегръщате и целувате без да се замисляте за това какви точно молекулярни механизми ви движат".
Автор: професор от факултета по фармацевтика в Страсбургският университет, директор на Лабораторията по терапевтични иновации Марсел Ибер.
А от мен, в този дъждовен и ветровит ден, филмът L'Amour Dure Trois Ans / Любовта трае три години (2012)
Струва ми се, че в него има прекрасна идея. за това, че когато се влюбиш и обичаш, е по - добре да забравиш за различните предразсъдъци и стереотипи.
Защо да живеем в очакването на границата от три години, когато има само миг, тук и сега?
И в този миг си заслужава да живеем.
А колко той ще продължи, зависи от нас...
"Целувахме се бавно, преплитайки ръце, под оранжевата луна, на прага на бъдещето".
Бъдете здрави и красиви!
Няма коментари:
Публикуване на коментар